Село Ягода, Старозагорска област е курорт от национално значение, обявен с постановление на Министерския съвет № 52 / 02.12.1965г. То е разположено е в приказната Розова долина, сгушена между гордия Балкан и легендарната Средна гора. Там от хилядолетия влачи спокойните си води река Тунджа.
През турското робство селото било известно под името Чанакчии, като населението било предимно турско, а българските семейства били малко. Нямали нито църква, нито училище. След Освобождението децата ходели на училище в съседното село Козлуджа /сега Шаново /.
През 1880 г. са поставени основите на училище, останало в историята като „Старото училище”. В началото то се помещавало в изоставена турска къща, а оборудването било изработено с подръчни материали от местни майстори. Чиновете били големи и учениците седели на тях по четирима. В 1885г. с доброволен труд и средства от цялото население била построена училищна сграда. Последните останки от нея са срутени през 1960 г. До тогава занятията са се водили целодневно- сутрин и вечер, като започвали и завършвали с молитва. Учебната година продължавала от средата на октомври до средата на май и учениците пишели на плочи. Учителят от тогавашното село Мъглиж – Петър Иванов поставил началото на учебното дело в селото, а първата учителка е Ница Маджарова от гр. Стара Загора.
След войните се оформя Началното училище; а през 1921/ 1922 г се открива и първия прогимназиален клас с учител Надежда Петрова Христова, изпълняващ длъжността директор.
Обучението се подобрява, когато се построява съвременна училищна сграда през 1924 г, на мястото на бившите турски Заралиеви гробища. Инициатор на строежа е казанлъшкия училищен инспектор Димитър Демирев и арх. Христо Димов от Стара Загора. Строителството било възложено на Христо Караиванов- предприемач-изпълнител от с.Дъбово и изградено от прочути тревненски майстори. Средствата за построяването били осигурени от общината.
По предложение на главен учител Слави Атанасов Екркеков, училището приема името на великия български революционер „Христо Ботев”. Той за първи път организира и провежда манифестация на 24.май 1924г. За онова време училището е единственият източник на просвета и средище на духовния живот в селото.В училищния живот важна роля имало настоятелството.
През 1955г. се открива и прогимназия, поради увеличаване населението на селото. За целта за София заминава делегация от четирима души:Рашо Магалчев, Косьо Терзиев, Минка Бъчварова и Йовка Андреева, избрана на общоселско събрание и с помощта на народния представител за района професор Петко Стайнов.
През 1959г. с новото административно деление училището става средищно в Ягодовска община. От две слети паралелки с 84 ученика, двама преподаватели и една бройка помощен персонал през 1944г. през 1969/70 уч. година вече има 26 паралелки с 520 ученици, 31 преподаватели и пет души помощен персонал. През следващата учебна година паралелките в първи и четвърти клас са тройни, а в прогимназията без осми клас-двойни. Работят и седем занимални- 5 за началните и 2 за прогимназиалните класове. Учебните занятия се водят на две смени.
Отново сградата се оказва тясна за растящия брой ученици. Отново делегация в състав: Семо Гърдев, Радой Коларов, Михаил Кемалов, Слави Радков, Косьо Терзиев и Койчо Христов със съдействието на заместник-министъра Минчо Чернев от гр.Мъглиж в Министерството на народната просвета и Окръжния народен съвет-гр.Стара Загора издействат средства в размер на 160 000 лева от републиканския бюджет за построяване на нова училищна сграда.
На 4 март 1969 г е направена първата копка. Мечтата на ягодовци се сбъдва и през 1970 г. когато е построено новото училище по най-новите технически изисквания на съвременното строителство и първата сграда с парно отопление.
През учебната 2008/9 г. учат 139 деца, разпределени в седем паралелки и два слети класа-7 и 8-ми, един подготвителен клас и една полуинтернатна група/занималня/. Намалелият брой на учениците се дължи на миграцията на местното население, което търси препитание в чужбина. Връщайки се от там, родителите отново записват децата си в училището, където са учили.
Историята на селото и на нашето училище, може да обогатите като изпратите снимки или писма на адрес : mollinik@abv.bg